Пожарогасителят - пожарогасител в древни времена е много прост, нищо повече от куки, оси, пики, бъчви и т.н. Първият истински специален пожарогасител е изобретен от капитана на Великобритания Норфолк Мамби през 1816 г., а само 12 барабана са пълни с 1 литър вода и сгъстен въздух.
До средата на 19-ти век френският лекар Галиерес изобретил преносими химически пожарогасители. Смесва се натриевият бикарбонат с водата в цевта и се използва стъклена бутилка, пълна със сярна киселина в устата на бъчвата. При употреба палецът се използва за разчупване на бутилката, смесване на химикалите, производство на въглероден диоксид и поставяне на водното налягане извън цевта.
През 1905 г. професор Лоран от Русия изобретил един вид средство за гасене на пяна в Санкт Петербург, смесвайки алуминиев сулфат с разтвор на натриев бикарбонат и добавяне на стабилизатор, който се напръсква с пенопласт от въглероден двуокис и се излива върху гориво, боя или бензин, което ефективно изолира кислорода и гасене на пламъци.
През 1909 г. "Дейвидсън" в Ню Йорк получава патент, за да използва въглероден диоксид, за да изтласка въглероден тетрахлорид от пожарогасител, който веднага ще стане запалим по-тежък газ, за да издуха пламъците. Оттогава има пожарогасители със сух прах, пожарогасители с течен въглероден двуокис и други малки пожарогасители.

