Пожарогасителната екипировка е задължителен елемент за пожарогасене, който често се пренебрегва от другите и може да се използва, когато е спешно необходимо. Особено в днешните високи сгради, с много декорации от дърво, пластмаса и плат, след като има пожар, ако няма подходящо пожарогасително оборудване, това може да причини катастрофа.
Пожарогасителите в древни времена са били много прости, нищо повече от куки, брадви, лопати, кофи и други подобни. Първият истински специален пожарогасител е изобретен през 1816 г. от английския капитан, родом от Норфолк Манби, и представлява само един или два варела, пълни със сгъстен въздух, съдържащ повече от 1 литър вода.
Към средата на-19ти век френският лекар Галие изобретил преносимия химически пожарогасител. Смесете натриев бикарбонат и вода в цевта и използвайте друга стъклена бутилка, за да задържите сярна киселина в отвора на цевта. Когато се използва, бутилката се счупва от ударник, който смесва химикалите, произвежда въглероден диоксид и изтласква водата от цевта.
През 1905 г. професор Лоран от Русия изобретява пяна за пожарогасене в Санкт Петербург, като смесва алуминиев сулфат с разтвор на натриев бикарбонат и добавя стабилизатор. Той може ефективно да изолира кислорода и да задуши пламъка.
През 1909 г. Дейвидсън в Ню Йорк получава патент за използване на въглероден диоксид за пресоване на въглероден тетрахлорид от пожарогасител, течност, която незабавно се превръща в по-тежък, незапалим газ, за да задуши пламъка. Оттогава се появиха различни малки пожарогасители като пожарогасители със сух прах и пожарогасители с течен въглероден диоксид.

